Nov 2, 2005, 6:20 PM

Очакване

  Poetry
1.3K 0 1

Ден, два - цяла седмица

безкрайна.

Да чакам ли в безумно желание,

да се върне всичко важно

и истинско  за мен?

Но  ти си  в  моя ден

без условия...

Безсилна  съм,
да
избягам или променя

това, което е между нас…

Ден, два,  цяла седмица...

още колко?…

Липсваш ми и те обичам…

Да чакам ли в безумно

нетърпение или да се науча

 да живея без теб, любовта  на  моя свят!!!

 

 

2.11.2005г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АНИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...