Очакване
аз все се взирам в пелената на студа
(не идва пролетта в изтръпналите клони)
прииждат птиците, строят гнезда
(а дъждовете няма кой да ги прогони)
мирише на очакване дори сънят
(звездите зъзнат в облачните си постели)
по кой ли път ще мине топлият ти свят
(навярно вишните при теб са прецъфтели)
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря Ви, Приятели... Христо, предположението ти е вярно. Ще поработя по въпроса, а на теб -и... щастие за всички Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
