Упорито те чакам в нощта,
със раздраната риза от спомени,
във ръцете догаря свещта,
а сълзите мълчат неотронени.
Дишам с нервния такт на сърце,
отразявам любов в тишините ти,
чакам с топли очи на дете,
да положа глава на гърдите ти.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up