Очакване
Очакване
Да дойдеш на герана за вода,
с цвете алено аз да те посрещна.
Да докоснеш моята изстрадала душа,
да стоплиш моето сърце, да няма тъга.
А ти не идваш, все аз теб те чакам,
и все поглеждам тебе да те видя.
Дали ще дойдеш, дали ще те дочакам,
или на друг си и тогава ще му завидя.
И ето идваш мила и тъй красива,
с бели менци и кобилица в ръка.
Пременена, красива и малко дива,
усмивката сега грее на твоята уста.
Навеждам се и целувам твоята ръка
и отпивам от менците ти изворна вода.
Галя нежно твоята дълга черна коса,
целувам те нежно и те хващам за ръка.
© Валентин Миленов All rights reserved.
