Чакам по цели дни,
чакам да звъннеш ти!
Чакам един поглед мил,
поглед, с любов ме дарил.
Искам да не напускаш
моите мисли и дни,
искам да ме обичаш
както аз, запомни!
Чакам, но отново сама:
мисля че потъвам в заблуда.
Сърцето ми сякаш с кама
някой ранява в нощта.
Чакам и смисъла губя -
сама потъвам в заблуда.
© Елена Гергова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
