Jan 16, 2007, 10:00 PM

ОЧАКВАНЕ 

  Poetry
912 0 10

Очаквах те! Така и не дойде.

Вратата бе студена като зима.

Единствено гобленът със коне

 нашепваше ми всъщност, че те има.

 

И като яма празно беше в мен,

обречен бях да дишам самотата.

Надеждите умираха съвсем,

а вярата танцуваше с дъжда.

 

И чашата с ракия ми тежеше.

В очакване, все в дъното се крих.

Часовникът отмерено болеше…

Аз пишех не във проза, пишех в стих.

 

Ти не дойде до първите петли.

Очите ми превърнаха се в рана.

Поетът се нуждае от сълзи,

измисля ги - ако такива няма.

 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??