Mar 19, 2008, 3:11 PM

Очакване

  Poetry » Love
933 0 4

Писна ми от празни обещания,
сега съм толкова самотна,
празна къща,
изпразнено сърце.
Душата ми прелива от желания,
ридая тихо,
подобно на дете.
Омръзна ми от трепетно очакване,
призрачно блуждая в тъмното,
забравена,
ненужна,
а телефонът звъни ли, звъни,
и все е грешка, и все не си ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Различна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....