Очакване на пролет в гората
Срещнали се във гората -
баба Меца с Вълчо - страшен,
а наблизо сред листата,
скокна заекът, подплашен:
- Бабо Мецо, стъпвай леко!
Вълчо, ти недей ръмжа!
Иде Пролетта по горската пътека,
нека кажем й : "Добре дошла!"....
Под дъба, дори и Кума Лиса,
с мишлето сладко си говори -
до камъка на припек седнали са....
чак свраката с кълвача спря да спори.
Сърничката, станала е отзарана,
че рано кукувица кука... кука.. :
- Да се сберем на горската поляна,
Пролетта да срещнем тука! ....
...и кукумявката.. и даже бухалът, събуди,
празника във сън да не проспят....
Катеричката не спира да се чуди:
- От що ли клоните тъй шумолят?!....
...Там накацали са много птички
и не спират да бърборят:
- Колко се обичат всички
и радват се, че пак е пролет!...
Ежко пък с крачета тупа,
бърза да не закъснее,
а лалугерът от земната хралупа,
сънен - погледът му мержелее.
Даже паякът ведно с мухата,
тихо - в ъгълче кротуват,
жаба Кекерица - край реката,
с буболечките, в очакване - мируват!
Охлювче, подало си рогцата,
мравки и пчелички, работливи -
бързали, щом чули новината,
чак къртичето - надникнало свенливо!
Вместо по пътеката, обаче -
Щъркелът я носи на крилата,
идва с Пролет отдалече,
която с цвят и аромат заля Гората!
© Pepi Petrova All rights reserved.
