Една родопска Фея
при мене долетя.
Побъбрих си със нея,
но литна във нощта.
По звездните полета
самотна тя се скита.
Чаровна и духовна,
и никого не пита.
Усмихната и ведра
танцува край реката.
Поисках ù целувка.
Загубих ù следата.
Промуши се изкусно
във вечната гора.
Останаха мечтите
и ромол на река.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
