Mar 10, 2016, 11:45 PM  

Очевидности

  Poetry
796 2 28

 

(с благодарност към Черен Джак)

 

Искаш ли да получиш прозрение?
По-бърз от времето трябва да станеш.
Сянката си да надбягаш.
Луната попива бледността на звездите.
Слънцето е минзухарът свит на кълбо...
а ти - изсъхващо цвете върху кръга на Земята.
Но не безсмъртниче!
Съблечи мислите-дрехи.
Остани гол - дух без материя.
Гентиан в черното космическо езеро.
Лебед без шия е мисълта на обречения.
Съдбата - най-странна пресечност.
Виждал ли си врат на обесен,
прешлен издържал тежестта на тялото...?
И миналото не издържа тежестта на бъдещето.
Настоящето е подкова
от копитото на небитието.
Морето - сълзата на Бога.
Взри се в гарваните на нощта -
повече са от гугъл.
Всеки иска плътта ти -
накъде си тръгнал...?
Няма да се завърнеш щом
цел си си поставил.
Защото целта за себе си /не за теб/ живее.
Ти мислиш целта, а тя теб не те мисли.
Но как да се спреш -
виното на скоростта те опива.
Разумът спирка не намира.
Слепецът слепец не съзира...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, следва да отворим душите си за светлината, както отваряме очите си за нея. Благодаря ти за коментара и за тези споделени прозрения, Калиа! Влизаш в голямата дълбочина на духовната бездна!
  • Благодаря ти за вниманието и за тези хубави коментарни думи, Руми!
    Днес е Сирни заговезни. По стар български обичай те моля да ми простиш, ако някога съм те обидил с нещо. Пожелавам ти светла неделя, а от утре - една радостна нова седмица!
  • Младене, тук си изваял цял шедьовър, в истинският смисъл на думата!
    Поздрав от мен и прекрасна неделя ти пожелавам!
  • Благодаря ви, че коментирахте, Катя и Капка! Вечер на красивите сънища ви желая!
  • Да, бъдещето ни в този живот намалява, а Онова /прости ми тавтологията/ в бъдещия започва да се извисява над нас като цунами. Дай боже да си прав за това интересно обръщане на мисълта ми. При всички случаи най-сърдечно ти благодаря за вниманието!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...