Feb 17, 2009, 2:35 PM  

Oчи

  Poetry » Civic
2.6K 2 27

Боли ме третото око
от ръбове в човешката порода,
от абордажни куки по
така чувствителната му природа.

 

Отдавна двете ми очи
извадиха - видях, че гол е царят.
И с бял конец, че е съшит
на показната истина ръкавът.

 

Набиха ми в очите свят,
какъвто страх те хваща да го гледаш.
Обратен - с предното отзад
и с долното отгоре. Свят с повреда.

 

Сега циклоп съм…С очебол.
(Дебелооките са живи-здрави.)
От три - остана ми едно.
Надежда нямам, че ще го опазя.

 

Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесна поезия..!
  • Благодаря ви!
  • "Гледането" и "виждането" са различни по смисъл глаголи, независимо че имат синонимна близост. Гледат очите, но вижда умът. Гледането нерядко е болезнено и манипулирано, но от всичко видимо умът вижда само онова, което иска да види. Когато вижданото е повече от очакваното, значи се е отворило и "третото око", настъпило е "проглеждането". Тогава идва и моментът на смяната на ценностите.
    А след това- социалната и нравствената оценка.
    Поздрав за хубавото стихотворение, Рег!
  • ЕХА!
    И тук отново си на висота, Рег*!
  • Без трета строфа. Хубав стих, Рег. Първа строфа е страашна.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...