skies40heaven (Стефан Балди)
33 222
Nov 2, 2014, 5:26 PM

Очи навътре в пустотата 

  Poetry » Love
1262 0 10

Научих се отдавна да мълча

и да не гледам по-далеч от тебе. 

Горчи ми споделената вина, 

че ще си ида вероятно непотребен. 

 

Че след като небето не разпрах

и дъжд не ти изпратих да те мие, 

от думите ми ще остане шепа прах

и сянка на това,  което бяхме ние. 

 

И вероятно със отворени очи

за този свят ще догоря по залез, 

най-трудно е, когато замълчиш, 

а трябвало е много да разкажеш! 

© Стефан Балди All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво! Харесва ми
  • Хубаво пишеш и вече разпознавам, че е твой стих, защото си имаш собствен поетичен почерк
  • прекрасно.... истинска поезия...
  • Аз бих искала да се науча да не мълча,но старите кучета трудно учат нови трикове....Хареса ми творбата ти!
  • Хареса ми - стихът се лее лиричен, нежен, изпълнен с обич и разкаяние Поздрави!
  • Красив е стихът ти, Стефане! Чудесно ще е,ако продължиш да пишеш..Поздрави!
  • Хубаво!
  • Ти си можел да бъдеш и лиричен, Стефчо! Това е нещо по-различно от обичайния ти натюрел. Имаш 6 минус от мен, заради една препоръка /не си длъжен да се съобразяваш с нея/. Моята визия за втория ти куплет е:

    "Че след като небето не разпрах
    и дъжд не ти изпратих да те мие,
    от думите ми ще остане шепа прах
    и сянката на вчерашното ние."

    Ако не вярваш на мен, допитай се до бати си Алби.
    Предполагам, че ще потвърди, че моят вариант е по-сполучлив.
    Особено, ако премълчиш името ми, което му е любимо!
  • Поспрях се по-дълго тук... Има много да се каже, Стефчо!
Random works
: ??:??