Научих се отдавна да мълча
и да не гледам по-далеч от тебе.
Горчи ми споделената вина,
че ще си ида вероятно непотребен.
Че след като небето не разпрах
и дъжд не ти изпратих да те мие,
от думите ми ще остане шепа прах
и сянка на това, което бяхме ние.
И вероятно със отворени очи
за този свят ще догоря по залез,
най-трудно е, когато замълчиш,
а трябвало е много да разкажеш!
© Стефан Балди All rights reserved.
Хареса ми творбата ти!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
