Nov 29, 2005, 6:22 AM

Очи отварям,път пред себе си не виждам...

  Poetry
952 0 2

Очи отварям, път пред себе си не виждам...

Ръце молещи за помощ аз протягам...

Хвърлям на земята болното, ограбено сърце...

Слагам маската-омраза на своето лице...

Как да мразя, щом мъничка надежда за истинска любов в мен гори

?

Как да мразя, щом живея със спомени от миналите дни

?....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Недей...
  • Хубаво е, но мисля че последните два реда искат още малко работа. Доста дълги са и някак не знам точно как да се изразя- изпуснала си ритъма. За това ти пиша 5 и давай все така напред.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...