Nov 29, 2005, 6:22 AM

Очи отварям,път пред себе си не виждам...

  Poetry
950 0 2

Очи отварям, път пред себе си не виждам...

Ръце молещи за помощ аз протягам...

Хвърлям на земята болното, ограбено сърце...

Слагам маската-омраза на своето лице...

Как да мразя, щом мъничка надежда за истинска любов в мен гори

?

Как да мразя, щом живея със спомени от миналите дни

?....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Недей...
  • Хубаво е, но мисля че последните два реда искат още малко работа. Доста дълги са и някак не знам точно как да се изразя- изпуснала си ритъма. За това ти пиша 5 и давай все така напред.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...