Очи за разсъмване
ОЧИ ЗА РАЗСЪМВАНЕ
Нощта заприда черно повесмо.
И с тихата въздишка на асмите
бродира есенното си везмо –
с картини и послания нескрити.
В прозорчето с прокъсано перде
пред паяците здрачът козирува,
зад прашните буркани с липов мед
мухите се прибират – да зимуват.
Как всичко губи смисъл или цвят,
остане ли със друг несподелено –
и нито беден, нито пък богат
оттук си тръгваш – непознат и земен.
А аз жадувам твоите очи,
след чийто поглед мигом се разсъмва.
Но гарван в смръзналия мрак фучи,
с криле разбива покривите сънни.
Постой, не тръгвай още – тази нощ
последна е и няма да повтори
оскъдния си сребърен разкош,
разискрил в синьо тъмните простори.
© Валентина Йотова All rights reserved.
