Dec 20, 2020, 2:32 PM

Очи за разсъмване 

  Poetry » Love
602 6 8

ОЧИ ЗА РАЗСЪМВАНЕ

 

Нощта заприда черно повесмо.

И с тихата въздишка на асмите

бродира есенното си везмо – 

с картини и послания нескрити.

 

В прозорчето с прокъсано перде

пред паяците здрачът козирува,

зад прашните буркани с липов мед         

мухите се прибират да зимуват.

 

Как всичко губи смисъл или цвят,

остане ли със друг несподелено

и нито беден, нито пък богат

оттук си тръгваш –  непознат и земен.

 

А аз жадувам твоите очи, 

след чийто поглед мигом се разсъмва. 

Но гарван в смръзналия мрак фучи,

с криле разбива покривите сънни. 

 

Постой, не тръгвай още тази нощ

последна е и няма да повтори

оскъдния си сребърен разкош,

разискрил в синьо тъмните простори.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??