Apr 25, 2018, 4:23 PM

Очите

  Poetry » Civic
664 1 0

Очите са книги недопрочетени,
писани с обич, любов и тъга.
Страници скъсани, чувства обречени,
топло начало, а с край – самота.

 

Мъдрите хора, пишат с молив,
после ще могат с гума да трият.
Аз просто искам да бъда щастлив,
каквото си чувствам, нищо не крия.

 

Очите ми, казват, менят си цвета,
както книгите своя читател.
Аз ще докажа, че имам света,
живея в него, не съм наблюдател.

 

Явор Перфанов
24.04.2018
Г.Оряховица

:)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

2018

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...