Очите

Очите, ех, очите, никога не лъжат те.

Излъчват ясно що носи твоето сърце.

Ако си щастлив, искри блестят, а щом

си тъжен - увяхват и в мрака крещят.

Душата ти свободна ли е или не...

Колко мъка криеш, колко си дете...

Очите и това показват, погледни, 

ще чуеш в тишината шумна истини.

В този свят хаотичен се нуждаем 

от това да проникнем, да познаем.

Да видим как огледало са очите,

средство да се вгледаме в нас самите.

Нима сме отделни или пък сме цяло?

Имаме ум, дух, сърце, душа, тяло.

И накъде, ако ги няма тези две очи,

как ще видим, че не сме съвсем сами?