Очите, ех, очите, никога не лъжат те.
Излъчват ясно що носи твоето сърце.
Ако си щастлив, искри блестят, а щом
си тъжен - увяхват и в мрака крещят.
Душата ти свободна ли е или не...
Колко мъка криеш, колко си дете...
Очите и това показват, погледни,
ще чуеш в тишината шумна истини.
В този свят хаотичен се нуждаем
от това да проникнем, да познаем.
Да видим как огледало са очите,
средство да се вгледаме в нас самите.
Нима сме отделни или пък сме цяло?
Имаме ум, дух, сърце, душа, тяло.
И накъде, ако ги няма тези две очи,
как ще видим, че не сме съвсем сами?
© Майчето All rights reserved.