Очите ми ще бъдат същите,
дори когато косите побелеят.
Блясък ще имат и под бръчките
и по същият начин ще се смеят.
И сълзите така познато ще ги пълнят,
и душата ми чрез тях ще проговаря.
Пак ще могат цял да те погълнат
и погледите също ще повтарят.
Очите ми ще гледат все така,
дори лицето да е променено.
Тях не ще пребори старостта,
стига да ги помниш съвършено.
© Галина Кръстева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
