Очите ми ще бъдат същите,
дори когато косите побелеят.
Блясък ще имат и под бръчките
и по същият начин ще се смеят.
И сълзите така познато ще ги пълнят,
и душата ми чрез тях ще проговаря.
Пак ще могат цял да те погълнат
и погледите също ще повтарят.
Очите ми ще гледат все така,
дори лицето да е променено.
Тях не ще пребори старостта,
стига да ги помниш съвършено.
© Галина Кръстева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
