Очите ми
Обичаш да казваш, че слънце изгрява
в очите ми, щом се събудя.
Обичаш да казваш, че там вятър повява,
когато детински се сърдя.
Обичаш да казваш, че демонче бясно
изскача, щом с друга те видя.
И казваш, че ангел от там се усмихва,
когато свенливо се смея.
И чувам да казваш за моите очи,
че пеперудена нежност прикриват,
когато нахлува във мене тъга,
или пък чувства преливат.
И казваш, когато обземе ме гняв,
в зениците ражда се огън
А после, щом мило погледна към теб,
превръщат се в цвете родено отново.
А всъщност очите ми...
те са просто кафяви.
© Калина Игнатова All rights reserved.
