Очите ми са мъртви

Oct 27, 2018, 7:41 PM

Poetry » Love

468 0 2

Очите ми са мъртви

Мисълта, че родена съм на този свят
да живея сама и да не съм като цвят,
с душа превърната в пепел,
тъгата да покрива денят ми весел.

Не искам да стъпвам по минало
нарушено и разбито, че някога е имало
ден щастлив и кръвта в мен кипеше,
а от раните боли и всичко тежеше.

Очите ми са мъртви, останали без сълзи.
Изплаках любовта, мъката по мен пълзи.
Тишината е пуста и зловещо пищи в ушите,
ням остава простора, тъжни са душите.

Без тебе изчезна, стопи се моят вик,
натежава въздуха, вятърът отнесе твоят лик.
Как да те върна при себе си, не зная,
да спра в твоята тишина тъй желая …

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

yankova41 (Йонка Янкова)

2018-10-28T16:07:15+02:00

Благодаря за коментара Гавраил
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-10-28T15:37:35+02:00

Много тъжен стих изпълнен с душевна болка.