Очите ми са мъртви
Очите ми са мъртви
Мисълта, че родена съм на този свят
да живея сама и да не съм като цвят,
с душа превърната в пепел,
тъгата да покрива денят ми весел.
Не искам да стъпвам по минало
нарушено и разбито, че някога е имало
ден щастлив и кръвта в мен кипеше,
а от раните боли и всичко тежеше.
Очите ми са мъртви, останали без сълзи.
Изплаках любовта, мъката по мен пълзи.
Тишината е пуста и зловещо пищи в ушите,
ням остава простора, тъжни са душите.
Без тебе изчезна, стопи се моят вик,
натежава въздуха, вятърът отнесе твоят лик.
Как да те върна при себе си, не зная,
да спра в твоята тишина тъй желая …
© Йонка Янкова All rights reserved.
