Очите ми зелени, душата никаквица
На едно много прилично ниво се сресвам пред огледалото и връзвам косите си.
Тръгвам за хляб, купувам зюмбюли и шоколад,
и се връщам без това,
за което съм се засилила.
На едно съвсем сносно ниво
държа вратата
пред възрастна дама.
Поглеждам пинчера ù, усмихвам се
и говорим така,
все едно се познаваме.
Тя се втурва да ми разказва за внуците си,
аз крепя свръхсили усмивката си.
После двете си казваме чао
и подобаващо я изтривам от мислите си.
Пред вратата се бавя, естествено.
Стискам ключ, зюмбюли и шоколад.
А някаква свръхлогична потребност
ме кара да бързам.
И да разбия тази врата!
На едно по-ежедневно ниво оставям покупките и разпускам косата си.
Приготвям жълта керамична
ваза,
в която, изглежда, ще накисна цветята.
С ловкостта на ценител на извратените удоволствия
пускам водата да изтича в мивката.
Цветята смирено потъват в боклука.
Връщам се. Върнах се!
Не съм беззащитна!
И нямам нужда от
безупречни левъли...
Хвърлям се на леглото и докосвам сърцето си.
"Отпусни се! И ела на себе си,
моля те!
За днес приключихме със мъченията!"
© Ирина Колева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Ники🌺Май започнах да се "оформям" като стил. И много ми харесва тази трансформация.
-
Разкош, Иринка!
Този специфичен стил на писане, никога няма как да объркам!
Поздрави! -
Момичета и момчета, добро ви снежно утро! Зарадвахте ме много ❣
Дейка, непотребните покупки какво да ги правя. Взети ей тъй, напосоки 😉
Драги ми Валентин! Дано да си излязъл от този ступор, братче. Добре, че казах само половината и то по-лошата половина 🤭 -
Харесах.
-
Поздрави! Не се разпадат на части! Бъди цяла, жива и здрава!
-
Който си го може, си го може!
Прегръдка от мен! -
Ирка, само не разбрах защо изхвърли зюмбюлите
Очите ти зелени, ама за душата ти - не съм съгласна. -
Бих разпознала стила, сред сто други. Ужасно много ми хареса точно, заради непринудената му природа. Това е класа.
-
Наистина си добра!Чета и оставя в мен чувство за меланхолия!Човек търсещ парченца от себе си.
-
Мнооого добро Невероятна си
-
Краси, аз чак сега открих колко съм странна. Но оставям това ми състояние там, където и го открих-в писането. Иначе залитам и аз по някой друг асан, ама... късно ви съзрях купона 😉
То па една логика в женитееее, ум да ти зайде
Прав си, Миг! Обичай ни 🙂
Знам, Ив. Това не са фатални спекулации, готино е 😉
Самовила, привет. Радвам се, че така съм ти подействала 🌷 -
Хм. Безупречно.
-
Ето, Миг ни е разбрал - жена и логика? Скучна работа.
-
Жените не са за разбиране, изучаване и анализиране те са просто за обичане ....
-
"свръхлогичната потребност" да бъдеш себе си непрекъснато се сблъсква с очакванията да бъдеш някой друг; обаче тия очаквания пак са плод на свръхусилия...защо е това мъчение - не знам; драмата понякога ми идва вповече; Човекът изучава левълите си по странни начини Хареса ми!
-
Наслаждавай се на зрелището, Ив
Аз съм ефектна, нахакана и перверзна жена, която понякога много тъгува. И просто бърза да се прибере в себе си. Това е толкова човешко, колкото да ти се доспи по време на филм, предполагам. Наречи лицемерието ми възпитание и фалшивите ми усмивки стоицизъм, и ще ме погледнеш с други очи.
Ако взаимодействаш реално с мен, обещавам да споделям с теб всяка сълза, всяка усмивка и болка, и напрежение, и бързо ще разбереш, че това е повече от великолепно
Но до тогава, наслаждавай се на пърформанса, Ив 😉 -
Хаха, и аз днес четох разказа, Миг Много е забавен. Благодаря ти!
Гени, ще те послушам, добре си ми дошла😍
Гедеон! Чак аз се стреснах от евентуалната поправка 🧟♀️🤦♀️😂
Оле, мале, Пламен! Да нямаш предвид никаквЕца 🤔 Много зловещо , бе братче!😁🤗 -
Знам, че ще наруша трагическата поетическа нишка за никаквицата, но лечението е - лошото се вади, прави се външно и статистически се пъха в котка, за препоръчване също никаквица
-
Юри😉
Абе то не е много за радване, че при всички ни е така, Гедеон, но.....Няма нищо изгубено още🙂
За заглавието, сериозно. Не знам как да го обознача. Половината със звезда или в скоби, или направо не знам. Факт е, че точно тази фраза, в тази си форма ме вдъхнови и ще ми е тъжно, ако се наложи да го преправя. Защото, дори и пъстри, каквито в действителност са, пак си е препратка към разказа на Селинджър. Наистина не знам как да го направя. -
Типично АПИ.(четох преди творбата на Бистра)....Хубавото е , че програмистите , които работят върху изкуствения интелект са от друга порода . За творчески настроените индивиди "бронебойни патрони няма открити ...няма открити". Творба на волно рееща се из информационния ефир вихър, Харесах!
-
Ела на себе си, Ирина, налей си едно питие (ако трябва повтори) и пусни по пързалката дразнителя.
-
Ирка!
-
Без да искам разбрах. И едното, и другото, Наде ❣
Дени!😍 -
Като за мен написано. За другото - знаеш.
-
Голям кеф!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
