Jul 24, 2015, 12:11 AM

Очите на разума 

  Poetry
660 0 0
Опитах се да те забравя неведнъж,
но очите на разума те връщат,
подобно като всеки дъжд,
измил стъклата в мойта къща.
И отварят се картини от преди.
Картините на време тъй прекрасно.
Бленувам за онези страстни дни,
в които любовта ни бе на първо място.
И как ме будеше гласът ти.
Словата, дето тихо ми шептиш,
отекват в мен стотици пъти.
Магия на живота ми си ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Random works
: ??:??