Jul 24, 2015, 12:11 AM

Очите на разума 

  Poetry
527 0 0

Опитах се да те забравя неведнъж,

но очите на разума те връщат,

подобно като всеки дъжд,

измил стъклата в мойта къща.

 

И отварят се картини от преди.

Картините на време тъй прекрасно.

Бленувам за онези страстни дни,

в които любовта ни бе на първо място.

 

И как ме будеше гласът ти.

Словата, дето тихо ми шептиш,

отекват в мен стотици пъти.

Магия на живота ми си ти.

 

 

 

 

 

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??