Поглеждам в страни, странно!
Погледа е празен и пак ме боли!
Гледам в точка, без контури,
а очите играят без воля!

Събират моменти безбройни,
в който изграждат картини.
Плашещи, успояващи или не!
Мислите си играят с мен!

Сълзите потичат без воля, 
която да дава причина,
в която да има живот.
Горчат и не са сладки сега!

Избърсвам и пак се стичат,
необуздани са те сега,
време и място не стига, 
искам да пресъхнат на мига!