Твоите мъжки очи ме изгарят,
чувствам се изгубена.
Ето пак съм на седемнадесет
и отново съм влюбена.
Невъзможна любов,
ти си като далечната Луна,
от всичко това се страхувам
за нищо нямам вина
Треперя,
а в сърцето ми замръзнало,
ледът се пропуква,
твоите очи изгарящи
карат ме отново да чувствам
любовта.
© Jivka Koleva All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
