Твоите мъжки очи ме изгарят,
чувствам се изгубена.
Ето пак съм на седемнадесет
и отново съм влюбена.
Невъзможна любов,
ти си като далечната Луна,
от всичко това се страхувам
за нищо нямам вина
Треперя,
а в сърцето ми замръзнало,
ледът се пропуква,
твоите очи изгарящи
карат ме отново да чувствам
любовта.
© Jivka Koleva All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
