Очите ти са... съвършенство
Очите ти са... съвършенство,
не искам да отделям взор от тях,
защо ми е да казвам нещо,
щом с моите добре ги грях...
Ти виждаш ли онези топли ивици,
които плуват в капки пролетна гора,
събрах ги от съня на птиците
и ги прибавих в твоята роса...
За черното в средата... не ме питай,
вината ме гризе от ден на ден,
да го премахна - не разчитай,
това са всичките злини от мен...
Но миглите са непокътнати,
защото ги калявах със любов,
но не от тази с приказки изтъкнати,
а с авторови песни на сърдечния ми зов!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
Белла, изненада ме приятно!
