Ода за бумеранга

May 7, 2008, 4:39 PM

Poetry » Other

488 0 4

Днес отново ми обърна гръб

и пак, неизвестно защо,

смутено потънал във скръб,

със студено и мрачно чело.

От земята очи не повдигаш

и поглед отвръщаш от мен,

нощ помежду ни издигаш,

в мрак обличаш и светлия ден.

И аз покрусена разбирам,

че това съвсем не е шега,

че ти умишлено избираш

за моя сметка все греха.

А притчата за бумеранга

забрави ли, че ми разкри -

как връща се и поразява

и как от него ще кърви...

Навярно всичко си премислил

и на жертва си готов

за това, че има смисъл

не бумеранг да бъдеш, а любов.

Please sign in with your account so you can comment and vote.