Ода за бумеранга
Днес отново ми обърна гръб
и пак, неизвестно защо,
смутено потънал във скръб,
със студено и мрачно чело.
От земята очи не повдигаш
и поглед отвръщаш от мен,
нощ помежду ни издигаш,
в мрак обличаш и светлия ден.
И аз покрусена разбирам,
че това съвсем не е шега,
че ти умишлено избираш
за моя сметка все греха.
А притчата за бумеранга
забрави ли, че ми разкри -
как връща се и поразява
и как от него ще кърви...
Навярно всичко си премислил
и на жертва си готов
за това, че има смисъл
не бумеранг да бъдеш, а любов.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
