Mar 9, 2006, 9:59 PM

Ода за България

  Poetry
2.9K 0 6

Българийо,земя на богове,

земя на моето сърце.

Толкова мъка си видяла,

толкова герой надживяла.

Ти Българийо си кът от райската градина,

ти си майка наша - героиня.

Пред тебе луната бледнее,

във тебе слънцето по силно грее.

България страна любима,

Моя най-скъпа родина,

Пред теб се кланям майко мила,

и моля те на колене прости ни-

нашите грехове.

Скрий сълзите ни

дълбоко в планините

ни красиви,а мечтите ни

пусни по потоците скокливи.

Българийо майко на нашите

деди ти Победи!

Поклон Родино мила,

за теб и гордостта ,че тук съм се родила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Коментарите са излишни, но поздравленията не! Поздравления!
  • Разкошно е,да живее БЪЛГАРИЯ
  • дано някой ден всички да успеят да оценят прекрасната Родина,в която имаме щастието да живеем!6
  • Прав си не е много в моя стил,но винаги има изключения,когато чувствата наделяват.
  • Не, не!Не е това твоя стил.Може би е твое чувство,но не е твоят стилтова.Извинявай,но мисля че ти пишеш малко по други неща.Не че е лошо като идея -България,но това не е твоят стил.А може би е именно това.Ще видим.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...