Ода за Чифлика
О, недалновидни!
Вий сте ми единствен, последен кахър...
Аз съм във окови!? Аз в Диарбакър!?!...
Стадо от съсли по одъра тропат...
Имах го Русчука... Имах Калиопа...
Галски инженери садиха дървета.
Елите канадски, като минарета
опасоха Дунав...
"- Там се готви буна!" - моите шпиони
безименни бяха, бяха без пагони.
Бдяха и слухтяха и презрени бяха...
Знаех Баба Тонка, знаех го Никола.
Знаех даже Ботйов, що умря на Вола.
Знаех и Димитра. Знаех Караджата.
Знаех Ангел Кънчев с пищов във ръката.
Врагове ми бяха! Врагове достойни!
Ала си умряха, като в скотобойна,
щото други спяха...
Мойта Академия да бяха да минат,
маршали народът щеше да спомина!
Европа им дадох! Дадох им финес!
Будни аз ги исках! Имах интерес
учени да бъдат, учени, но с фес!
Там, по Алеманско, щяха да прихванат
кърска уйдурма...
Гледах и се чудех. Сбърквах си ума.
Тая земя златна, дето всичко ражда,
беше разорена! Не еднъж и дважди!
Тогава им рекох повелята свята:
- На овца джигеря, най-бърже изсъхнал,
където намеря - там ще са полята!
Хващайте се здраво! Да се събереме!
На всеки от хамбара да заложим семе,
данъка десятък вярно да наложим
и от сиромаха дан дереме кожи...
Кога хване зима - нека хляб да има,
на масата да турим пълни паници,
не искам шиника да чине жълтица!
---
Рекли под чалмата: "Слава на Аллаха!"
Други се прекръстил: "Дай му здраве, Боже!"
Тъй се на Чифлика темеля положил...
---
Сто и три години... Повече от век!
Умът не събира на дребния човек,
как е оцеляло толкоз дълго време
на знаньето аграрно най-първото семе?!
Мисълта - тревожна. Спира се дъхът.
Щат ли да опазят тия, що са горе,
труда многолетен на умните хора?
Хайдуците - много. Малка е софрата.
Даже кьорав гледа властта и парата!
На асфалта расли, синьо-благородни,
люта битка водят да станат "народни"...
Но тия, що идват акъл да ни дават,
искам да запитам: Във коя държава?
Има ли ги? Де са? Колко са на брой
школите аграрни все от тоя сой?!?
Вярвам, има люде умни, прозорливи,
да запазят живо, дорде те са живи,
да го любят силно, от сърце, душа,
делото свещено на един паша!
© Красимир Дяков All rights reserved.
