Ода за каубоя
Чук, чук, чук
и каубоят-стрелец е тук.
Поглежда наляво,
поглежда надясно,
и стреля той бясно.
А гърлата кряска.
Шът.
Има ли някой секси тук?
Чук, чук, чук
и гърлата наднича тук.
Поглежда в редовете,
чете и не вярва,
как на каубоя в главата
е дошла идеята за стрелбата.
И тя отвори,
и на каубоя проговори.
Аз съм много симпатична
и не знам доколко еротична.
Опитвам се да се оправям
и май че добре се справям.
И как да няма никой тук,
нали отвърнах на твоето чук-чук.
А каубоят пак каза -
И психологът в теб заговори,
а стрелецът се задави в мисли свои
но пак си той на себе си проговори -
Не, не, давай смело - лошо няма.
И дулото се вдигна пак,
а спусъкът натисна с чат.
Да, да - стрелбата продължава.
Да, стрелецът май стреля напосоки,
че мацката пред него е жестока
и тя за празни страсти не бленува,
а иска думи истински да чува.
Недей да мислиш, че е много лесна.
Е, да, муцунката й е чудесна
и на френетични възгласи не вярва.
А каубоят пак каза -
смело коня ти яхни
и за лов се приготви.
Знам, горещо е в пустинята,
но е за предпочитане от тинята.
Ласото грабни завчас
и ще хванеш - зная аз,
или млада индианка,
или кон, пасящ на сянка.
Навярно на каубоя суетата
е спътница на самотата,
която в дъното на чашата съзира
и спомените като пъзел той събира.
И мъката по женската тълпа,
оставил с плачещи сърца,
раздира го като от хищен звяр,
при всеки негов спомен стар.
Но чашата изпразва се и ето,
в бъдещето вглежда се момчето...
И в далечината необозрима
той вижда нейната осанка фина.
И колебания в душата му нахлуват,
и чувствата започват да бушуват,
защото мисли той,
че ще бъде нейният герой.
и каубоят-стрелец е тук.
Поглежда наляво,
поглежда надясно,
и стреля той бясно.
А гърлата кряска.
Шът.
Има ли някой секси тук?
Чук, чук, чук
и гърлата наднича тук.
Поглежда в редовете,
чете и не вярва,
как на каубоя в главата
е дошла идеята за стрелбата.
И тя отвори,
и на каубоя проговори.
Аз съм много симпатична
и не знам доколко еротична.
Опитвам се да се оправям
и май че добре се справям.
И как да няма никой тук,
нали отвърнах на твоето чук-чук.
А каубоят пак каза -
И психологът в теб заговори,
а стрелецът се задави в мисли свои
но пак си той на себе си проговори -
Не, не, давай смело - лошо няма.
И дулото се вдигна пак,
а спусъкът натисна с чат.
Да, да - стрелбата продължава.
Да, стрелецът май стреля напосоки,
че мацката пред него е жестока
и тя за празни страсти не бленува,
а иска думи истински да чува.
Недей да мислиш, че е много лесна.
Е, да, муцунката й е чудесна
и на френетични възгласи не вярва.
А каубоят пак каза -
смело коня ти яхни
и за лов се приготви.
Знам, горещо е в пустинята,
но е за предпочитане от тинята.
Ласото грабни завчас
и ще хванеш - зная аз,
или млада индианка,
или кон, пасящ на сянка.
Навярно на каубоя суетата
е спътница на самотата,
която в дъното на чашата съзира
и спомените като пъзел той събира.
И мъката по женската тълпа,
оставил с плачещи сърца,
раздира го като от хищен звяр,
при всеки негов спомен стар.
Но чашата изпразва се и ето,
в бъдещето вглежда се момчето...
И в далечината необозрима
той вижда нейната осанка фина.
И колебания в душата му нахлуват,
и чувствата започват да бушуват,
защото мисли той,
че ще бъде нейният герой.
© Вал Вълков All rights reserved.
Дано не му се случва да хваща само коне на сянка, че...язък за патроните.
