Ода за късата памет
Ода за късата памет.
Червени бабички и старци,
изпаднали в деменция,
с въздишки бъбрят, сътворяват
История с превенция.
Ровят си панираните мозъци,
приседнали на завет.
Не знаят колко е печално
да имаш къса памет...
И тъй, започвам с мотото крилато:
"Ах, колко хубаво си беше
по времето на Тато"...
Е, верно, че по магазините
не виждахме банани,
сиренце и шоколади,
но благодарение
на Татовото благоволение,
бяхме нахално млади.
И нас ни стягаше
на ризата яката,
но по-лесно понасяхме
на тиранията "благата"...
От закритите
специални магазини,
само там май имаше маслини,
управниците ядоха и пиха.
Противниците им
във лагер "Белене"
с прасетата
се веселиха...
Под Татовото
Мъдро Ръководство,
без тромаво съдебно
производство,
без много колебание
и без излишна пот,
затриха не един пропаднал
Човешки живот !
Поминуваше народа ни
на типов хляб
и на наложена сланина...
Месо похапваше на Първи май,
а портокали вкусваше
на Новата година...
На училище отивахме
със майчина добра заръка,
а за влизане във ВУЗ ни искаха
Партийна препоръка.
Хубавото на Бай Тошо беше,
че бе хитрец засмян и закачлив.
И от всичкото най-вече,
че ме остави жив.
Стар съм вече,
но на сините напук,
искам да се цаня за лакей.
На неговият внук.
Нали се е засилил здравата
да си върне в наследство
Държавата.
Така да си припявам
мотото крилато
и на старини да съм добре,
както по времето на Тато.
Поръчах на сина,
поръчах и на внука
като се гътна,
да викнат каменар.
НА ПЛОЧАТА МИ
НАДПИС ДА ИЗЧУКА
"ЖИВЯЛ В ОХОЛСТВО,
ЩАСТЛИВО И БОГАТО
ПО ВРЕМЕТО
НА ПРАВЕШКИЯ ТАТО"...
© Петър Петров All rights reserved.
