Ода за музата
ОДА ЗА МУЗАТА
"Ако си загубил музата..."
Свойта муза ако нейде си изгубил,
недей тъгува безутешно ти за нея!
Дните си в тъга недей погубва!
Виж я - все някъде около теб се рее!
Трябва само очите си да вдигнеш
и на Слънцето да се усмихнеш!
Тя със топъл лъч ще ти намигне,
ще те погъделичка по носа да кихнеш*,
а ти мигом в желание я закълни
да бъде вечно пърхаща във тебе,
че свързани сте чак до сетни дни!
На нея също жизнено си й потребен!
Потърси я с поглед в нежността
на кристално съвършената снежинка!
Чуй я вечер в топлотата на гласа
на чаровната си половинка!
Докосни я бавничко, едвам
със перо от крило на птица,
прелетяла над безбрежен океан
от години, векове... зеници...
за да спре сред нацъфтелия клонак
под прозореца ти в ябълката дива
и да се връща сутрин пак и пак,
за да те буди с трели най-красиви,
стиснала във човка малко писъмце
от бленуваната муза тъй игрива.
Ти не стой така със скръстени ръце!
Подостри перо за песен по-щастлива!
Чуй я после в мелодията на дъжда,
припявана със гръмотевичния ритъм
и ще откриеш, че и там се крие тя
и очаква да я впишеш в дните си...
Виж я! Седнала с преметнат крак
на приятелското вярно рамо,
дето е в годините до теб и пак
ще се опреш, ако се наложи само...
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Музата! Не парясана, заключена е тя
от теб самия с девет катинара
в клетката на тъжната душа,
че от нея се боиш да не те подкара
да обикнеш безразсъдно, без задръжки,
да препускаш със живота във галоп,
да се сблъскаш с провокации не мъжки
и да не успееш да поставиш после "стоп"...
Та, мили ми приятелю, чуй един съвет:
ако искаш музата обратно да се върне,
захапи живота здраво с зъби и напред!
Невъзможното - във чудо да обърнеш!...
© Жанета All rights reserved.
Баба ви е била изключително права.Но и като гледам как музата се е заседяла при вас, започвам да си мисля дали да не започна с кихането...
))
