LeChevalier (Тошко)
184 1919
Nov 11, 2010, 10:56 AM

Ода за Паметта 

  Poetry » Odys and poems
1292 0 26

Ода за Паметта

О, Памет, къде дъщерите ти девет,
достойни за лавър и нисък поклон,
чрез мен ще насочат днес взора си гневен
и кой причинява им повече зло:
      онези, които на Лета
      отпиват водата проклета
      и, празни, напред курс държат,
      или властелинът и царят,
      които надменно изгарят
      на времето свитъка жълт?

              * * *

Макар да са жалки, не искам да хуля
онези, които забравят от срам;
на Клио устата с ръка да затуляш,
обаче намирам за грях тъй голям,
      че, както под земните плочи
      горещата лава клокочи,
      когато се ражда вулкан,
      в сърцето завира кръвта ми,
      щом чуя, в нощта чрез измами
      че минало трият без свян.

О, вие, ковачи на гръмки закони,
размахващи в миг заплашителен пръст,
когато престижа ви някой урони,
показал вината ви в истинен ръст;
      о, съдници винаги прави,
      наказващи всички прояви
      на дързост и "липса на такт",
      непалещи никога клади
      по главните градски площади,
      но давещи "грешния" в мрак --

попадне ли в нивата гнусното семе
на някоя пълна с отрова трева,
не трябва ли мерки косачът да вземе,
преди да е вдигнала горда глава,
      а не да ѝ дава възможност
      навред да се шири безбожно,
      затворил престъпно очи,
      дордето ужасният корен,
      разраснал се с труд неуморен,
      земята докрай не вгорчи?

Но вие обичате глухи и неми
да чакате царствено сетния миг,
когато набралите зрялост проблеми
изригват пред вашия мраморен лик:
      там червеи нагло се вият
      сред страшната смрад, мръсотия,
      на гнилата с месеци плът,
      и вие я смитате грозно,
      прикривате с мирис на рози
      вонята на късния съд.

Но... нека -- и тези дела са простими --
добър или лош, знам, че царят е цар;
над други деяния в яростни рими
желая да вдигна божествен пожар
      и своя по-сигурна муза
      направих Горгона Медуза,
      с коси от отровни змии:
      дано се превърне в жив камък,
      щом види в очите ѝ пламък,
      тоз, който билòто изтри.

© Тошко All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Закова ме! " Четох без да си поемам дъх! Поздрави!
  • Впечатляваща творба!
  • След Стефка и Стефан ще чакаме Стефчо Мерси за суперлативите.
  • Колко гладко, мелодично, технично, ерудирано и изпълнено със смисъл! Силни аплодисменти!!!
  • Изумително! Поклон пред творчеството ти!
  • Чест е за мене да ме аплодираш, Галена!
  • Аплодисменти!
  • Благодаря на Нели и Ив!
  • Сбираш очите и връзваш сърцата на жените, братко, с тези стихове. Поздрави. Барона
  • Браво!
    Справедлив гняв с атлазена подплата, съвсем подобаващо за LeChevalier
    (Да се изтрие неудобното е най-лесно и най-евтино - "чиста" икономика)
  • Опитът показва, че не отговаряме еднозначно
  • ............
    попадне ли в нивата гнусното семе
    на някоя пълна с отрова трева,
    не трябва ли мерки косачът да вземе,
    преди да е вдигнала горда глава,
    ............

    Дано да отговорим еднозначно.
    Поздрави
  • Изключително дълбок стих! Поздравления!
  • Аплодисменти, Тошко!
    Слагам го във Фейсбук, народът да чете...
  • Така става, рефаб, когато те подгони не просто музата, ами майката и на деветте :P
  • posh` (Таня Атанасова): 11-11-2010г. 14:56
    Докато стигна до края забравих за какво идеше реч началото...

    Ами, много дълго!... Ей, не се научихте да правите фаст оди - и време се пести, и енергия!
  • Арина, предложението ти е интересно! Само не зная дали ще има достатъчно място на фасадата...
  • Тази ода трябва да бъде изсечена с големи букви на фасадата на българския парламент! Поздрав за позицията и оригиналния начин, по който е поднесена!
  • Нямам оправдание.
  • Много добро...и като форма и като съдържание! Поздрав!
  • хаха и ти ще си супер, ако не се шляеш толкова, ами влизаш по-често в скайп... липсваш ми...
  • Супер си, Танче! (гуш)
  • Докато стигна до края забравих за какво идеше реч началото...
  • Ех, Дистопия, караш ме да съжалявам, че някои думи нямат женски род!...
  • Ех, Тошко!...

    Ще теглим покорно ний мраморни буци,
    през зъби ще свиркаме даже комай,
    по свойте голготи ще кретаме куци,
    в тревата щом бродим от верния край,
    а червеи гладно ще хрупкат
    под нас във вонящата дупка
    месата на вкусния труп;
    хоботи мухите ще топват
    с усмивка, когато се цопват
    в лайната, събрани на куп.

    Ще ме извиниш за френския, нали?
  • аплодисменти за Тошко
Random works
: ??:??