Graveyard (Христо) Graveyard (Христо)
2
Sep 24, 2005, 2:19 AM

Ода за Загубенякът Алкохолик

  Poetry
1.3K 0 1
Той види ли бира,
не я оставя на мира.
А когато свърши тои не се спира,
а за нова главата му завира.

Той не е влизал в пого,
ама ще го заболи много.
Ако се прекара да влезне,
сто на сто нема да излезне.

Той види ли момиче,
веднага вика: "Ела бе добиче".
Маи си мисли, че е симпатяга,
ама по добре на това
главата да не си залага,
щото е умен като крава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0