Огледай се!
Дъждът се рони на кристали,
слънцето изгаря нежността ми.
Попива всяка капка угризения,
потъват и последните съмнения.
Измръзва в делника страстта.
Слана покрива всеки порив.
Зов съм в утро ти непробудно
и тръгна ли си, няма да е чудо.
Сбогуване на прага чака.
Дъждът във мен заплака.
© Радка Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
