Огледални чувства
ОГЛЕДАЛНИ ЧУВСТВА
От клоните вятърът с вихри изтича
и влага от въздуха хладен извлича.
Надеждата – болна, а жаждата крее.
Нездраво е! Вирус устойчив вършее.
Огнището тлее – излъчва умора.
Изстиващи въглени мигат по морза:
„В далечни земи във некрачени ниви
бацилът сломен е – просторите сини.”
А има и друго решение – както Сократ –
горчивата чаша с химичен субстрат!
Завъртат се земни сезони. Безкрая донаждат...
Угасват звезди и Свръх-нови се раждат.
От клоните вятърът топъл изтича
и кълнове нежни отдолу извлича.
Невярата пратих далече да крее,
а жаждата вече реколта вършее.
В огнището пламъкът няма умора.
Червени езици предават по морза:
„И в нашите морни оранжеви ниви
полазват лъчите на изгреви сини.”
Раздумка с ирония – както Сократ –
на среща с приятели с малцов субстрат.
Две топли очи ме посрещат на прага. И моите жаждат.
Със „ангелче” в скута! Божествени чувства се раждат!
© Николай Начев All rights reserved.
