Огледало
Погледнах се. Ах, толкоз ли съм грозен?
Едва сега разбирам как изглеждам.
Погледах се. В стотици пози
разплаквах се и смръщвах вежди.
Виждах се - мерзавец във стъклото,
който мене гледа. И ме мрази.
Опитах се с измислена банкнота
да го купя. Но ме смаза -
черен поглед бесен, неподкупен!
И вечно, вечно грозен ще остана!
Сърцето запрепуска лудо,
щом разбра, че страх ме е обхванал.
О, какво сега да правя?
Никой няма мене да обича!
Никой няма вече да улавя
моите мечти, така първични.
... Пред огледалото аз ставам грозен.
Ще страдам, ще се тровя, но завинаги
пред огледалото ще бъда сериозен.
Ако ще да е веднъж в годината.
Ако ще... така да стане,
че да не видя нивга вече огледало.
Че по-добре душата да е рана,
отколкото сърцето да е спряло...
Едва сега разбирам как изглеждам.
Погледах се. В стотици пози
разплаквах се и смръщвах вежди.
Виждах се - мерзавец във стъклото,
който мене гледа. И ме мрази.
Опитах се с измислена банкнота
да го купя. Но ме смаза -
черен поглед бесен, неподкупен!
И вечно, вечно грозен ще остана!
Сърцето запрепуска лудо,
щом разбра, че страх ме е обхванал.
О, какво сега да правя?
Никой няма мене да обича!
Никой няма вече да улавя
моите мечти, така първични.
... Пред огледалото аз ставам грозен.
Ще страдам, ще се тровя, но завинаги
пред огледалото ще бъда сериозен.
Ако ще да е веднъж в годината.
Ако ще... така да стане,
че да не видя нивга вече огледало.
Че по-добре душата да е рана,
отколкото сърцето да е спряло...
© Валери Шуманов All rights reserved.
