Огледало
и няма повече звезди в нощта,
погледни ти в моето огледало
и светът ще заспи в бяло.
Знай, нощта е още млада
и любовта ни гори на нежна клада.
Не заспивай, заключи тъжната врата,
излез жадно от сивата мъгла.
Не забравяй, луната спи,
но споменът за мен над теб лети.
Сега си жива - прогони страха,
усети с устни ти греха.
Целуни със страст звездите,
удави се с мен на края сред мечтите.
Прегърни зората на утрешния ден,
събуди се и забрави за мен !
© Страхил Събев All rights reserved.