Огледален образ с посърнало лице.
Кървясали очи, изсъхнали ръце.
В гърдите дупка, а туптящото сърце,
тромаво и безнадеждно кани се да спре.
Пред огледалото- осемнадесетгодишно момче.
По тялото му рани няма. А кръв- ни едно петънце.
Стои вцепенено, и втрещено се вглежда,
така миналото, или бъдещето му изглежда...?
© Енд ъф флауърс All rights reserved.
Хубав стих!!!Поздрави!!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
