Огледален образ с посърнало лице.
Кървясали очи, изсъхнали ръце.
В гърдите дупка, а туптящото сърце,
тромаво и безнадеждно кани се да спре.
Пред огледалото- осемнадесетгодишно момче.
По тялото му рани няма. А кръв- ни едно петънце.
Стои вцепенено, и втрещено се вглежда,
така миналото, или бъдещето му изглежда...?
© Енд ъф флауърс All rights reserved.
Хубав стих!!!Поздрави!!
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
