Огледало на душата
В очите ти се вижда небето,
луна трепти в тихия взор.
А в мрака някъде надежда
рисува светлина и цвят в пространство.
Вълните шепнат приказки забравени,
сълзи от спомени докосват бряг.
А сенките остават там – изравнени
с предишни рани, скрити в сивия ни праг.
В тишината нощем, без завеса,
сянка нежна ляга върху мен.
В огледалото на моята есен
свети изгрев – огнен, озарен.
Виждам там мечтите недописани,
сълзи, стопени в шепот тих.
Времена – далечни и изстинали,
но запазени в сърце и стих.
Ти погледна – и светът разцъфна,
с грешки, с обич, с вечерен зов.
В теб душата ми се върна,
отразена в този сън – любов.
© Веселин Алексиев All rights reserved.
