Oct 31, 2008, 10:09 AM

Огледалото 

  Poetry » Other
766 0 9

Пустее огледалото във коридора,
потъва самотно в нощта,
стене тихо и скърби,
иска пак да погледнат в него онези хубави очи...

Как щастливо усмихваше се тя,
безброй лунички и слънца блесваха във миг,
разливаха се нежно, прогонваха скръбта
и случваха се само чудеса...

Един следобед небето потъмня,
заблъска вятър по стъклата
и в своя танц лудешки момичето повлече,
отрони се сълза, после друга - заваля...

Огледалото остана само,
а в душата му таеше се споменът
за момичето едно с красивите очи и куп несбъднати мечти...

© Елена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??