31.10.2008 г., 10:09 ч.

Огледалото 

  Поезия » Друга
688 0 9

Пустее огледалото във коридора,
потъва самотно в нощта,
стене тихо и скърби,
иска пак да погледнат в него онези хубави очи...

Как щастливо усмихваше се тя,
безброй лунички и слънца блесваха във миг,
разливаха се нежно, прогонваха скръбта
и случваха се само чудеса...

Един следобед небето потъмня,
заблъска вятър по стъклата
и в своя танц лудешки момичето повлече,
отрони се сълза, после друга - заваля...

Огледалото остана само,
а в душата му таеше се споменът
за момичето едно с красивите очи и куп несбъднати мечти...

© Елена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??