Огледалото
Пустее огледалото във коридора,
потъва самотно в нощта,
стене тихо и скърби,
иска пак да погледнат в него онези хубави очи...
Как щастливо усмихваше се тя,
безброй лунички и слънца блесваха във миг,
разливаха се нежно, прогонваха скръбта
и случваха се само чудеса...
Един следобед небето потъмня,
заблъска вятър по стъклата
и в своя танц лудешки момичето повлече,
отрони се сълза, после друга - заваля...
Огледалото остана само,
а в душата му таеше се споменът
за момичето едно с красивите очи и куп несбъднати мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
