May 28, 2008, 10:39 AM

Огледалото с двете лица

  Poetry
921 0 1
Стоях пред огледалото с двете лица,
гледах, но виждах сенки на призраци,
чувах да бият две бързи сърца,
сърцата на безмълвните грешници!

Протягах ръка да докосна твоята,
но докосвах паралелни релности,
виждах - пращаш целувки, срещайки моята,
задоволявайки първични потребности!

Страстта на отраженията
будеше завист в душите на влюбени.
Заблуда бяха сраженията,
а трепетите бяха загубени!

Чувайки всяко твое дихание,
крещях, дано ме чуеш и ти!
С кожата усещах всяко стенание,
а със сърцето - всички сълзи!

Все още те виждам - непомръднал,
вярвайки наивно, че още си там.
Но от другата страна и ти си надзърнал,
знаейки, че вече не си сам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори All rights reserved.

Comments

Comments

  • Все още те виждам - непомръднал,
    вярвайки наивно, че още си там.
    Но от другата страна и ти си надзърнал,
    знаейки, че вече не си сам!



    Хареса ми

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...