Стоях пред огледалото с двете лица,
гледах, но виждах сенки на призраци,
чувах да бият две бързи сърца,
сърцата на безмълвните грешници!

Протягах ръка да докосна твоята,
но докосвах паралелни релности,
виждах - пращаш целувки, срещайки моята,
задоволявайки първични потребности!

Страстта на отраженията
будеше завист в душите на влюбени.
Заблуда бяха сраженията,
а трепетите бяха загубени!

Чувайки всяко твое дихание,
крещях, дано ме чуеш и ти!
С кожата усещах всяко стенание,
а със сърцето - всички сълзи!

Все още те виждам - непомръднал,
вярвайки наивно, че още си там.
Но от другата страна и ти си надзърнал,
знаейки, че вече не си сам!