May 28, 2008, 10:39 AM

Огледалото с двете лица

  Poetry
926 0 1
Стоях пред огледалото с двете лица,
гледах, но виждах сенки на призраци,
чувах да бият две бързи сърца,
сърцата на безмълвните грешници!

Протягах ръка да докосна твоята,
но докосвах паралелни релности,
виждах - пращаш целувки, срещайки моята,
задоволявайки първични потребности!

Страстта на отраженията
будеше завист в душите на влюбени.
Заблуда бяха сраженията,
а трепетите бяха загубени!

Чувайки всяко твое дихание,
крещях, дано ме чуеш и ти!
С кожата усещах всяко стенание,
а със сърцето - всички сълзи!

Все още те виждам - непомръднал,
вярвайки наивно, че още си там.
Но от другата страна и ти си надзърнал,
знаейки, че вече не си сам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори All rights reserved.

Comments

Comments

  • Все още те виждам - непомръднал,
    вярвайки наивно, че още си там.
    Но от другата страна и ти си надзърнал,
    знаейки, че вече не си сам!



    Хареса ми

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...