Aug 2, 2021, 12:15 PM  

Оглеждам се

  Poetry
748 7 11

Оглеждам се. Но толкова е трудно,
да виждам през измамна яснота,
родена съм сред хиляди заблуди,
закърмена с хронична слепота.
Осъдена, затворница на времето,
чието друго име е смъртта.
О, моля Те, не искам нищо временно!
Любов ми дай. Да вкуся Вечността!

 

/Каква ирония. Желаем дълголетие.
И всъщност повече затвор.
Пред вечността избираме столетие.
Свещена лудост в мътен взор!/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© любимка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Охо, някой цяла нощ е чел Библията Имало е "осомнох опулен"
  • Елиза
    Елиза ми е любимата приказна героиня. Мечтая си да имам красива голяма книга Андерсенови приказки с илюстрации от Марайа
  • „Пред вечността избираме столетие.
    Свещена лудост в мътен взор!"
    Браво! Поздрави, Дари!
  • Иначе казано, неподвастното на времето/на смъртта/ и не означава отвъдното, както някои тук го сведоха единствено до това.
    Благодаря и на двама ви за отзивите
  • Красиво християнско стихотворение, възпяващо Бога!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....