Оглупявам ли
Оглупявам ли? Все тъй съм си горда
и кой ли дивата във мене ще опитоми.
Отдавна беснея като опожаряваща орда
и смело препускам връз нелепи мечти.
Отдавна спрях на мъжете да вярвам,
на приказки празни - омайни, безчет,
че дръзка стихия съм. Аз покорявам!
Ще ме имаш - но не тук и не днес...
Ще ме имаш, когато посееш в ума ми
два стръка надежда, че в съдния ден
ще мога да кажа: "Живях неразумно,
но пламък любовен гореше във мен".
Ще ме имаш, когато проникнеш в душата
и влееш във нея безбрежно море
от нежност, романтика, кротост и благост.
Тогава ще имаш и цялото мое сърце.
И смело ще можеш да кажеш: "Смирих я!
Покорна направих придошлата река."
Но нащрек все бъди, че няма корито,
което да ме удържи, ако стана пак зла!
© Таня Донова All rights reserved.
