Огнен взрив
Да танцувам с болката?
Не, мерси, ще
послушам соул.
И слънцето изгря
за седми път днес,
и аз подскачах по червеното.
И лицето ми беше на актриса,
размахът - на професионалист,
краката се поклащат,
ръцете - на лунен китарист,
чифт гласни струни се побутват,
пощраквам с пръсти, нищо че не мога.
Душата ми е звезден пианист,
сърцето - пламнал егоист,
а тялото извива се, увива се,
около оста на оптимист.
© Йоана All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
