Огнена - влюбена сила
Ти ли повика ме, ветре, в нощта,
като фучеше досущ като хала.
Аз не излизам току и така,
трябва ми огнена - влюбена сила.
Бягай далече от мене сега.
Мене тайфуните тачат,
щом поразкърша свойта снага,
и урагани пред мен коленичат.
Знаеш ли, ветре, глупава бях,
та те долюбих досущ за последно,
и не допусках дори във съня,
че може за мен да е слънчево.
Чакат ме изгреви, пълни с надежда,
още и залези с вяра за утро.
Даже и смешно на теб да изглежда,
то утре сърцето ми пак ще е влюбено.
За да разпаля магийни поля,
само искричка ми трябва.
Гледай тогава, когато горя
с моята огнена - влюбена сила.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
