В лехата цветна слънчева дъга
разлиства пак душата ми със благост.
Измих вината, защото съм жена,
пречистена във болката до святост.
Когато с дъжд от сълзи любовта
през мен премина с ураганна буря,
изми ме в буйна, придошла река,
и стана моя слабост, но и сила.
А после с огън името си изкова,
печат положи със длето в сърцето,
извая с обич името си - Свобода,
и ме целуна нежно по челото. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up