Mar 30, 2008, 1:12 PM

Огнено пречистване 

  Poetry » Phylosophy
738 0 15
В лехата цветна слънчева дъга
разлиства пак душата ми със благост.
Измих вината, защото съм жена,
пречистена във болката до святост.
Когато с дъжд от сълзи любовта
през мен премина с ураганна буря,
изми ме в буйна, придошла река,
и стана моя слабост, но и сила.
А после с огън името си изкова,
печат положи със длето в сърцето,
извая с обич името си - Свобода,
и ме целуна нежно по челото. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??