Огорчение
Не вярвам твоето сърце да е от камък,
в душата си сияен пламък,
аз виждам отдалече, то гори,
върху него капещи сълзи.
Аз копнея и мечтая за теб,
във всеки един написан ред,
искам да се върнеш при мен
и да остане душата ми в твой плен.
Но това са само мечти,
угаснали са твоите очи,
някога копнееха за моите устни,
сега и на двама ни те са пусти.
Но знай, завинаги ще бъдеш моя,
в сърцето и душата, чак до покоя,
обичам те и винаги ще е така,
казвам го с усмивка на уста
и едро капеща сълза.
© Любослав Костов All rights reserved.
