Не вярвам твоето сърце да е от камък,

в душата си сияен пламък,

аз виждам отдалече, то гори,

върху него капещи сълзи.

Аз копнея и мечтая за теб,

във всеки един написан ред,

искам да се върнеш при мен

и да остане душата ми в твой плен.

Но това са само мечти,

угаснали са твоите очи,

някога копнееха за моите устни,

сега и на двама ни те са пусти.

Но знай, завинаги ще бъдеш моя,

в сърцето и душата, чак до покоя,

обичам те и винаги ще е така,

казвам го с усмивка на уста

и едро капеща сълза.