Свирепо бяло слънце е отгоре,
отдолу - на буци изпечена земя.
Една душа, изсушена от несгоди
броди, търси неувяхващи цветя ...
Един живот, парещо изтляващ,
затънал в лятна жар до кокал,
надежда сетна само му остава -
да е купичка сено във този огън ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up