Огън
Дадох ти любов на вересия.
Вярвах, че със времето ще се плати.
Ще заприличам мъничко и аз на тия,
със усмивките и сбъднати мечти.
Запалих те и все се приближавах.
Ти гореше, аз зъзнех отстрани.
Хранех огъня. Живот му давах.
А да не бях! Сега убиват ме вини.
В пожар искрата се превърна
Не беше вече пламъче, като преди.
Порастна кладата и ме прегърна.
Запали ни. И теб и мене изгори.
Във най - огромния пожар горях.
И вересията любовна се изпепели.
Не ми я връщай. Тя превърна се на прах.
А кладата – морето от сълзи я загаси.
В. Тодорова
© Valya Тodorova All rights reserved.
