Огън си ти
(... На моя любим...)
Крилато дете носи вестта
за края на кървавата война.
Хармонично звучене прелетя
и украси есенните клони в цветя.
Дотрепвам с края на мелодията -
болката търси мъртво тяло за храна.
Наклажда седянка за нова геена огнена -
остри думи в чужда музика - симфонията
на страха...
Не ме гориш с мъртвите си червени очи,
омеквам под жарта на толкова изгнили сълзи.
Господарство налагаш с огън черен.
Пословичен е ума ти, изгорен и прилепен.
Жупел силно вали в покварената ти душа.
Засипва и моето, и чуждите невинни сърца.
Копие кърваво ще се слее с тази огнена
земя, както старите преписи.
Копие черно ще се разтопи с онзи огън
велик, както стария нож...
Подигравателни усмивки раждат
се в жълтия ти поглед.
Лъвска ярост отброява дните
на сърцето ти. Хищно пращат
плътта ми през Юлските
часове, премятат пъстър лед - Огънят си ти...
© Слава All rights reserved.
